Връзка с нас: office@zarimex.eu +359 883 31 44 88

На лов за сръндак

Намерете ни във Facebook

Харесайте страницата ни във Facebook, за да сте винаги в течение с новостите около нас, за да не изпускате новите ни продукти или пък намалените такива. Участвайте в игрите ни там и си спечелете страхотни подаръци!

sideblock
от admin | Публикувано в Интересно | Все още няма коментари. | 510 прегледа на този пост

НА ЛОВ ЗА СРЪНДАК   

 

Слънцето току-що се е показало на хоризонта от изток. Златните лъчи пронизват мъгливия сутрешен въздух между короните на дърветата, озарявайки върха в трепкащи цветни петна. Чаках този изгрев. С нетърпение очаквах този ден - началото на трофейния лов на сръндак.

    Чакалото, на което седя, е в средата на нашата територия. Ние го наричаме „Кръстопът”. Има ясна видимост във всички посоки, но най-добрата гледка от всички е 130 метра надолу към откритата горска пътека. Мястото се пресича от пътеки на диви животни. Сръндакът си е проправил път на няколко места в района и един от другите ловци в нашия малък консорциум всъщност го е забелязал по време на лов на глигани преди месец. Той е висок, стар, с много добър трофей. Идеалният зрял сръндак.

Деня на откриването

   Има едно специално усещане към първия ден от сезона. Чакането приключи. Бях се подготвял и бях готов за тази сутрин от дълго време. Всъщност, поне шест месеца! И отново, не. Защото докато седя тук на зазоряване, още веднъж осъзнавам, че никога не съм напълно готов за тази истинска среща с естествения свят. Винаги има нещо ново за преживяване и научаване. Затварям очите си и дълбоко вдишвам през носа си. Гората мирише страхотно тази сутрин. Мирише на живот.

    Прекарах месеци наред в чакане, докато се подготвях. Какво може да направите, за да подобрите шансовете си да оцелите перфектния сръндак? Може би се подготвих повече от необходимото. Но това е част от процеса - част от удоволствието. Не искам да се разочаровам от ловната си екипировка. Тази година си взех съвсем нова пушка. Моделът е Sauer 404. Освен това се снабдих с едни от най-добрите мерни прибори, които можех да си позволя. Пушката е простреляна и проверена неколкократно, а редицата посещения на стрелбището направиха от пушката и мен най-добри приятели. Натискането на спусъка ми стана като втора природа след десетките празни изстрели. Взех и подходящото ловно облекло за случая, проверих го и го сложих на масата в ловната хижа точно преди да си легна вчера. Всичко трябваше да бъде изрядно за днес. Целта ми е да поваля най-добрия сръндак или по-слабия в стадото, ако имам шанса. Или ще бъде правилния или нищо.

  Какво всъщност знам?

   Природата се събужда около мен. Малките птици са заети и в тази иначе ветровита сутрин, правят много повече шум, отколкото обикновено или поне така смятам. Мисля за това, което всъщност знам за сръндаците. С какво се хранят, защо са активни сутрин и вечер? Чувал съм много слухове и съм им вярвал много. Сега е време да приложим теориите на практика. Ще подейства ли тактиката ми? Вече 29 години съм ловец, но в много отношения все още се чувствам като новак. През цялото време се изненадвам и научавам нещо ново - и ми харесва.

     Знам, че сръндаците са преживни животни. Това ги принуждава да се хранят на всеки четири часа. Така че това ме кара да мисля, че са активни не само сутрин и вечер. Може би сутрешните и вечерните дейности, когато сръндакът се движи между дневните и нощните си територии, са по-очевидни за техните преслевачи? По-очевидно е, защото това е най-дългият път, който сръндака прави на всеки 24-часа. Една пътека, по която животното прекарва много време, тъй като търси прехрана, насочвайки се към разнообразния асортимент от сезонни билки, пъпки и издънки, през цялото време далеч от своята територия. Днес смятам, че сутрешният маршрут на сръндака ще го доведе до „Кръстопът”. Най-малкото се надявам да е така.

    Наскоро вложих сериозна работа в разследването си. Съсредоточих се върху местата, които знам, че са посещавани от сръндаци и където ловците от нашата дружинка са имали късмет в предишни сезони. Разгледах за пресни натривки и знаци, за следи, пресичащи горския терен. Направих всичко, което можех, за да разбера повече за сръндаците. Прекарах много часове в наблюдение и мислене. Защото знам, че има сръндак на това място. Моят колега го е видял. Фактът, че дори не съм го и зърнал, когато съм на открито, потвърждава теорията ми, че аз съм по следите на много предпазлив сръндак. Такъв, който се е научил да остава спокоен, при звуци, миризма и появата на хора. Това е точния сръндак, който имам на върха на моя списък с желания.

Срещата

     Моите мечти са нарушени от шум. Има нещо, което се движи вдясно от чакалото. Премествам погледа си. Не главата - само погледа. Чувствам изтръпване по гръбнака ми. Сърцето ми внезапно започна да бие силно. Надявам се, че това няма да се превърне в треска за сръндак!

     Не мога да видя достатъчно надалеч, без да обръщам главата си, така че я завъртам все по-бавно към слабия звук от колебливи стъпки в изсъхналата трева на горската настилка. Сякаш всичко се случва в забавен кадър. Секунди се чувстват като минути. Дали това е сръндак или сърна? Или може би не е нито едното от двете?

     Отново чувам слабо шумолене. Храстът се движи. Успявам да зърна през листата червеникавокафява козина. На горската пътека се появява преден крак. Животното замръзва с половин движение. Определено е сърна!

     Седи неподвижно. За дълго време. Мислите ми летят през главата. Усещаше ли ме? Чувам пулсиране в ухото ми. Гърлото ми е сухо. Всичките ми сетива са обострени. Храстът се движи отново леко. Очевидно яде от листата от другата страна. Движех се с много сдържани бавни движения, задържайки дъха си, подпирайки пушката си на ръба на чакалото. Животното се приближава под прикритието на храстите. Зареждам пушката сега, от страх, че ако изчакам още да се приближи, ще го уплаша. Сега разстоянието е по-малко от 15 метра. Единственото нещо, в което съм сигурен е, че се приближава.

     Виждам муцуната, но това все още не е достатъчно, за да разбера дали е сръндак или сърна. Само една крачка напред и ще бъде пред погледа ми. Само една стъпка. Вперил съм поглед през оптиката. Пръстът ми стои на ръба на спусъка - готов да действа, ако ситуацията се развие в моя полза. Позицията е перфектна. 

     Чувствам лек ветрец да повдига косите в задната част на врата ми. Имам време да помисля, че посоката е толкова лоша, колкото би могла да бъде, преди да настъпи пълна тишина. Две-три секунди по-късно чувам ноздрите на животното. Знам, че всичко е свършило. Усетих вятър, от движенията на животното. То се връща назад, влизайки в храстите.

БАА!

    За част от секундата звукът се превърна от приглушено шумолене до шумна глъчка. С удари на копита сърната изчезва в яростен ход обратно по същия път, от който дойде. Не я виждам вече добре.

    През следващите няколко минути възвърнах спокойствието си. Срещата се избистря и изяснява в ума ми. Аз резюмирам бързината на ситуацията. Анализирам секундите на случилото се. Можех ли да направя нещо различно? Усмихвам се на себе си. И все пак е хубава сутрин. Аз съм насаме с природата.

Целодневно преследване на сръндаци

   Планът ми за деня е прост: няма да се връщам да спя в хижата. Вместо това ще потегля по пътя към върха, навътре в гората, почивайки няколко часа на края на сечището и след това ще се отправя към скривалището, където ще прекарам вечерта. Ще бъда навън цял ден. Минаха още няколко часа на открито, докато стигна до сечището. В момента няма какво да се види, затова легнах в мекото легло от избелял мъх, облегнах глава на раницата си и затворих очи за няколко секунди…

    Събудих се бързо. Вятърът се е засилил и сега духа непрекъснато от запад. Може би това ме събуди? Загубил съм цялото чувство за време или колко дълго съм спал. Минути, час или два? Предполагам, че е все едно и пренебрежително наблюдавам голямото сечище пред върха. Отначало не виждах нищо повече от обрасла площ, което очаквах и да видя, но оставяйки погледа си да се разхожда из мястото още веднъж, забелязах перфектната лятна червенокафява сянка на сръндак.

     Очите ми се вглеждат в светлината, но не съм сигурен дали виждам сръндак, защото това е което искам да видя, или е само сянка на изсъхнал клон. Взимам бинокъла си и систематично проучвам безредицата от изсъхнали клони и дървесни пънове, преди да се спра на това място - на 192 метра, според далекомера на бинокъла. Отначало не мога да намеря отново червенокафявото петно, но изведнъж сръндакът излезе от храстите! Забелязах го веднага. Това е сръндак!

     Не е онзи сръндак с перфектния трофей, който ми беше описан и аз си представях, че преследвам, а е друг, по-стар сръндак с много добър трофей, с красив, асиметричен набор от рога, доста над височината на ушите. Съвсем истински и впечатляващ, стар горски сръндак, който е под доста добро прикритие. Никога досега не е виждан в тези райони.

Дебнене

    Сръндакът стои в падината. От мястото, на което седя, мога да видя само върха на гърба, шията и главата му. Обръща се към мен, без да подозира, зает с това да яде листа между храстите. Вятърът е в моя полза, така че реших да се опитам да се приближа. Пълзя през цялата поляна на четири крака. Само около петдесет метра по-напред и сръндака ще е пред погледа ми отново, ако разбира се все още е там. Има и удобен клон, който бих могъл да използвам като стойка, ако ми се отдаде възможност за изстрел.

    Сухите клони и камъните по горската настилка се врязват в дланите и коленете ми. Съсредоточавам се върху дишането си, върху това да не правя прекалено много шум, да пазя новата си пушка от първи драскотини. Това е по-голямо усилие, отколкото мислех, и в един миг ми става горещо и съм притеснен. Обръщам голямо внимание на лазенето по земята, като се старая да поддържам движенията си плавни и равномерни. Установих, че усилието да контролирам дишането си всъщност ме кара да дишам още по-тежко. Минавайки 50 метра на четири крака се усещат секаш си минал няколко мили. Промъкнах поглед напред към целта си. Остават ми по-малко от 10 метра. Все още ли е там сръндака?

     Стигнах до дървото и бавно свалих пушката. Аз съм на колене, но това не ми дава нужната височина, затова се изправям толкова тихо, колкото мога зад тънкото дърво, което по някаква причина е оставено само сред смърчовите пънове. Сърцето ми прескача удар или два, когато осъзнах, че сръндака се е приближили по-близо и сега спокойно се храни на по-малко от 80 метра от мен. Позицията е перфектна.

     Нямам никаква възможност да обмисля ситуацията преди да заредя пушката си почти рефлексно. Поставям лявата си ръка на дървото, облягайки се на него. Започвам да вдигам мерната скала бавно нагоре по предния крак на сръндака и когато кръста на оптиката е в средата на тялото, показалецът ми по някакъв начин сам прилага достатъчно натиск върху спусъка, за да прозвучи изстрела. 

    Сръндакът пада на място. Единият заден крак прави няколко ритания и после остава да лежи неподвижно. Едно нервно чувство се разпространява по тялото ми. Появява се сръндашката треска, но тя не е нежелана, когато се случи след изстрела. Добре е да си напомня, че не съм машина. Жив съм и усещам. Ловът на сръндаци е най-добрият.

    Рано следобед е, когато се връщам в хижата с улова на деня. Толкова съм доволен, че реших да си направя празник. Не се прибрах със сръндака, който бях предвидил, но донесох такъв, който поради нетипичното си поведение, никога не се беше показвал преди това в дългия си живот. Това е вид среща, която можете да спечелите прекарвайки повече време навън от обичайното през сръндашкия ловен сезон. Аз лично определено ще го направя отново.

Източник: www.en.harkila.com

Коментари (0)

Напишете коментар

Вашето име:


Рейтинг: Лош           Добър

Въведете кода за сигурност от картинката:




Вашият коментар: Note: HTML не е преведен!
© 2015 Zarimex All rights reserved.